Напоследък, когато CBAM на ЕС навлиза във фазата на преход и постепенно укрепване, структурата на разходите за износ на стомана и свързаните с нея продукти с високи-въглеродни емисии претърпява значителни промени. За стоманодобивните компании, занимаващи се предимно с експортна търговия, това не е само въпрос на съответствие, но също така пряко влияе върху системите за ценообразуване и решенията за покупка на клиентите в чужбина.
Съгласно настоящата политическа рамка на ЕС стоманените продукти са посочени като ключова индустрия за оценка на въглеродните емисии. В бъдеще разходите ще се изчисляват постепенно въз основа на въглеродния интензитет на продукта и ще бъдат свързани с ценообразуването на въглеродните емисии по време на официалната фаза на внедряване. Индустрията като цяло вярва, че с пълното прехвърляне на разходите за въглерод, общите разходи за износ на някои -енергийно-стоманени продукти може да се увеличат с приблизително 5%–15%, в зависимост от производствените процеси, енергийната структура и прозрачността на корпоративните данни за въглеродните емисии.
Тази промяна кара задграничните купувачи да преоценят своите структури на веригата за доставки. Някои европейски купувачи започват да предпочитат доставчици с ниско-въглеродни пътища за топене или проследими сертификати за въглероден отпечатък, което означава, че конкурентният модел, разчитащ единствено на ценови предимства, отслабва. Обратно, стоманодобивните компании с възможности за екологично производство и системи за сертифициране ще намерят по-лесно да осигурят дългосрочна -стабилност на поръчките. Междувременно някои данни за международната търговия показват, че запитванията за ниско-въглеродна стомана, рециклирана стомана и стомана с висока-добавена стойност-стомана са се увеличили на европейския пазар напоследък, отразявайки, че отраслите надолу по веригата се адаптират предварително към тенденцията за прехвърляне на разходите, предизвикана от промените в политиката. Тази структурна промяна също принуждава компаниите за износ да ускорят технологичните подобрения и енергийната оптимизация.
За китайските компании за износ на стомана трябва да се съсредоточат върху три ключови точки в краткосрочен план: първо, подобряване на системата за отчитане на данните за въглеродните емисии и увеличаване на прозрачността на данните; второ, оптимизиране на продуктовата структура и увеличаване на дела на продукти с висока-добавена-стойност и ниско{2}}въглеродни емисии; и трето, предварителна комуникация с чуждестранни клиенти относно механизмите за-споделяне на въглеродни разходи, за да се избегне загуба на поръчки поради колебания в цените.
Може да се предвиди, че конкурентната логика на международната търговия със стомана постепенно ще се измести от „ценова конкуренция“ към цялостен конкурентен модел на „въглеродни разходи + екологично сертифициране + стабилност на доставките“. Който завърши своя план за зелена трансформация по-рано, ще спечели инициативата в новия кръг от корекции на глобалната верига за доставки.
